Warning: Creating default object from empty value in /home/customer/www/moetopero.com/public_html/wp-content/themes/salient/nectar/redux-framework/ReduxCore/inc/class.redux_filesystem.php on line 29

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/customer/www/moetopero.com/public_html/wp-content/themes/salient/nectar/redux-framework/ReduxCore/inc/class.redux_filesystem.php:29) in /home/customer/www/moetopero.com/public_html/wp-content/plugins/sg-cachepress/core/Supercacher/Supercacher_Helper.php on line 77
Интервю с певицата Йорданка Христова | Моето перо

Йорданка Христова: „Ще продължавам да пея.”

Йорданка Христова или Данчето, както обичат да я наричат умалително хората, е емблематично име за българската естрадна музика. Нейната „Юбилейна равносметка“ за 55 години на сцената включва над 3500 концертни участия в над 40 страни по света. „Влюбена в живота“, тя раздава своята обич и топлина на всички, които среща и ги зарежда с положителната енергия на своята усмивка. Изключително ведра, тя впечатлява с тънкото си чувство за хумор, с дълбоките си разсъждения и с осъзнатата си роля на човек на изкуството.

Житейските поуки певицата пази дискретно, „Там някъде в душата“ си, за да остане силна и признателна на съдбата, която и е отредила ролята на „Самодива“ опияняваща с красотата на гласа си.

Г-жо Христова, какво си спомняте от първото ви посещение в Монреал?

Първото ми запознанство с този град (Монреал), беше през 1967 година, когато течеше световното „Експо“ под надслов : „Земя за хората”. Това беше едно прекрасно изживяване за мен.

През 1976, когато се проведоха Летните Олимпийски игри, отново се върнах в Монреал. България имаше свои павилион с български ресторант, който бе винаги пълен. Публиката ми беше съставена изключително от канадци. В програмата, която се изнасяше вечер, аз пеех български песни, руски шлагери и др. Участвах в телевизионни програми, давах интервюта за вестници. Няма да забравя представянето в нашата програма на едни страхотни млади канадски момичета и момчета, които идваха и танцуваха всяка вечер български народни танци под съпровода на нашия оркестър. Те бяха много ентусиазирани. Сами си шиеха костюмите и танцуваха много добре. Това за мен бе невероятно трогателно.

 

Ако трябва да пренесем семантиката на заглавието: „Песен моя, обич моя” в живота ви, то музиката ли ще се окаже крайгълният камък, на който винаги се оповавате в трудни моменти?

Това е уникална песен. Преди няколко години, на един симпозиум по йога, на който се бяха събрали и дошли от Индия известни инструктори, моята учителка по йога ме представи, като нейна приятелка и поиска да поздравя всички с една песен. Аз изпълних: „Песен моя, обич моя”. Всички запяха с мен и стана неповторимо. В залата се разля една неописуема витална енергия. След като я изпях, си дадох сметка, че тази песен отговаря отлично на потребностите на всеки един човек. Тя е песен, която може да се пее пред всички, които вярват дълбоко в любовта и може да отразява техните чувства. По своята сила, тя е невероятна. Композиторът Йосиф Цанков и поетът Василев са велики творци. Аз съм много щастлива, че тя е в моя репертоар и стана една от моите запазени марки. Това е емблематична песен, която ми беляза пътя.

moetopero.com-yordankahristova

Казвате, че „никога не сте изменила на публиката си“…

Това е истина, която мога да защита с аргументи. Първо, аз не бягам от себе си и не искам да шокирам публиката си с поведението си или репертоара си. Второ, винаги съм много откровена и трето винаги пея на живо.

 

Тъй като никога не сте изменили на публиката си, то изменихте ли през годините на себе си в името на публиката?

Не бих могла да пея, ако не бях направила това, защото аз дълбоко вярвам, в мнението на публиката. Моето мнение винаги е част от нейното мнение. Публиката никога не се лъже. Аз мога да се излъжа заради нещо в ритъма, заради нещо в текста, което може да ме грабне, но публиката не може да бъде излъгана.

В последните години, се уверявам непрекъснато в това, че ние може да подценяваме публиката за какво ли не, но нейния вот е толкова точен, че може да въздейства като шамар на всеки, който си е позволил да я подцени. По тази причина, аз вярвам в мъдростта на хората, защото тяхната чувственост може да не е много извисена, може да не е много образована, но тя е много истинска. Когато едно нещо е много чисто и истинско, то не може да лъже. Истината няма много лица, тя е една и поради това аз страшно силно вярвам на хората.

 

Какво ви дава контакта с публиката?

Ами сигурно ми дава много, защото непрекъснато ме питат: „каква е тайната на младостта ми?“ (Красива усмивка огрява лицето и.)

Аз казвам, че ако имам някаква тайна, сигурно щях да бъда милионерка, но за съжаление нямам такава. Просто имам ген, невероятен ген. Майка ми имаше много ведър и витален характер. От нея съм наследила отлична кожа, зъби и усмивка. От татко е гласът ми и музикалните ми заложби. От хората получавам любов, която не може да бъде наложена насила. Те или те обичат, или не те обичат. В този смисъл, освен да бъда много щастлива и да вървя „един метър” над земята, не мога нищо друго да кажа.

 

През годините вие сте успели да реализирате потенциала си. От вашата перспектива, как виждате ролята на жената в съвременното общество?

Аз бих казала много кратко, че жената е стълба на обществото. Така е било в миналото, така е в настоящето, така ще бъде и в бъдещето. Интелигентните управляващи мъже се обграждат с жени около себе си, които да ги съветват, защото те знаят, че жените не се влияят от егото си, а много точно преценяват обстоятелствата и могат да работят в правилната посока. Когато, един мъж повярва на една жена, той винаги може да успее, защото жените сме много сетивни и всеотдайни.

Ние, жените, можем всичко. Ние, както можем да имаме деца, както можем да обичаме много дълбоко и както можем да отдаваме всичко от себе си – мъжете все още не са усвоили всичко това вкупом. Мъжът е егоист и в редки случаи е способен да прецени неутрално определена ситуация, защото в неговата природа е заложено да се съревновава и за него съревнованието е най-важно. Докато за нас жените има други по-важни неща в живота, които не ги свеждаме до формата на състезание. Жената първо дава живот, тя е основата на едно семейство. Жената е гърба на един узрял мъж. Не искам да казвам и да прозвуча, че ние сами бихме могли да бъдем всичко, не. Една интелигентна жена никога не би доминирала, но мъжете трябва повече да ни вярват и да уваважават нашия принос към живота като цяло.

“Ако си отишъл някъде и се трудиш, но не успяваш да намериш това, което търсиш, винаги можеш да се върнеш!”

Известна е любовта ви към Куба. Каква е връзката ви с тази страна?

Тя ми е като пъпна връв. През 1967 година за първи път посетих Куба. Тогава имах концерти и с няколкото песни, които пеех пожънах много голям успех, от което придобих самочувствие.

Като цяло в Куба, жените придобиват самочувствие, защото мъжете много ги харесват, много ги уважават и им правят много комплименти. Непрекъснато им казват хубави, тонизиращи неща, които не са цинични или вулгарни. Всяка кубинка има самочувствие. 

Куба е една невероятна страна, а кубинците са най-фантастичния народ на света. Всеки един от тях носи в душата си част от изкуството, а това е най-възвишеното нещо на света. Всеки кубинец може да бъде или поет, или худижник, или да свири на някакъв инструмент. Това са хора артисти. За тях любовта е най-важното нещо. Тук, трябва да се замислим какво по-важно нещо от нея има на света?

Тъй като, те допринесоха за изграждането на самочувствието ми, там имам много приятели и сега отивам да ги видя, да си почина, да направя малко естествен тен за който да ми завиждат софиянци и който няма да бъде от солариум (усмивка се разнася по лицето и).

Отивам да си видя приятелите, духовните ми братя и сестри.

 

Какво бихте искали да кажете на хората?

Искам да им пожелая здраве, да успеят да реализират мечтите си докъдето искат. Да намерят сродни души, да намерят това, за което са дошли тук. Ако не го намерят, то нека се върнат в България. Ако си отишъл някъде и се трудиш, но не успяваш да намериш това, което търсиш, винаги можеш да се върнеш. Ние ще ги посрещнем с обич. Родината е за да посреща своите чеда с отворени обятия.

 

Много ви благодаря! Имаме нужда от хора като вас, които казват мъдри слова и дават хубави съвети.

Аз съм един спуснат отгоре обикновен земен човек, който е временно пребиваващ на тази земя и който има някъкъв талант. С него се опитвам да помогна на хората в определен момент и по определен начин. Аз мисля, че моето призвание е хуманитарно, защото то е да давам добра енергия на хората. Благодарение на песните ми, те се сдобряват и обичат, което е повече от прекрасно.

 

За това продължавайте да пеете!

Няма проблеми. „Казана дума, хвърлен камък“, както вече съм го изпяла.

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!