Незнайно споменът ме връща,

Назад във времето, към бащиния двор …

И виждам родната си къща,

в зарите на небесния простор.

 

Престъпвам с тихи стъпки прага,

С безмълвен трепет, пипам всяка вещ,

Забвение царува с тишината,

Болезнено, изгарящо кат’ пещ!

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!