Незнайно споменът ме връща, Назад във времето, към бащиния двор … И виждам родната си къща, в зарите на небесния простор. Престъпвам с тихи стъпки прага, С безмълвен трепет, пипам всяка вещ, Забвение царува с тишината, Болезнено, изгарящо кат’ пещ! Tags:миналоспомен
