Глава на книга тихичко затварям,

И в стаята притихвам пак сама …

Трудно ми е, но се примирявам,

Защото времето безсилна съм да спра.

А то изтича сякаш безрадушно,

Обримчило ни в своите юзди,

И ние теглим бремето си най-послушно

В стремеж да стигнем своите звезди.

А те остават истински далече,

Но теглят ме със своята светлина

И питам се, защо съдбата ми нарече,

В себе си да нося винаги вина.

И тайно крия своите сълзи,

Замазвам бръчиците с грим,

Дните ми отлитат – все по-бързи,

Безплътни, сиви … като дим!

moetopero.com-tarsene-g1
Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!