Някъде по пътищата на света,

Изгубих своите ориентири

И в болката на собствената си тъга,

Потърсих сила в корените живи.

В мен изплува изгрева над родния Балкан

И чух кавал да пее тиха песен,

Мома пристана на момъка избран,

А хлябът в нощвите я чакаше замесен.

Видях Луната в обков от меден гланц,

Войводите по тайни пътеки да прокарва,

И нестинарка във вихъра на своя танц

Душата си да слива с живата жарава.

Усетих аромата на рози в утринта,

Събрани от ръцете на хубава девойка,

Дочух щурец да свири в ширта

И песента на жътвърка и нейната ръкойка.

Някъде по пътищата на света,

Изгубих своите ориентири

И в болката на собствената си тъга,

Намерих сили в корените живи.

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!