Когато слънцето те буди със усмивка

и нежно гали твоите рамене,

а устните ти шепнат във въздишка:

„Не бързай! Остани за миг поне!“

 

Тогава зная, че съм истински желана

и търся твойта топлина,

потъвам в погледа ти замечтана

и искам времето да укротя.

 

А то препуска в ритъм безпощадно

и в нас бележи своя страшен кръст,

но ние пазим свойта младост жадно

от орисията да се превърнем в пръст.

moetopero.com-otkrovenie-g
Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!