Когато слънцето те буди със усмивка
и нежно гали твоите рамене,
а устните ти шепнат във въздишка:
„Не бързай! Остани за миг поне!“
Тогава зная, че съм истински желана
и търся твойта топлина,
потъвам в погледа ти замечтана
и искам времето да укротя.
А то препуска в ритъм безпощадно
и в нас бележи своя страшен кръст,
но ние пазим свойта младост жадно
от орисията да се превърнем в пръст.
