Идеите в главата на нашия син са като пакет с пуканки поставен в микровълнова печка.
Зная, сравнението ви изглежда абсурдно, но то отразява каданса, с който неговите безспирни инициативи се зараждат и развиват. Точно както пуканки, които имат нужда от топлина, а при човека от въодушевление, те започват да се пукат, като летят хаотично в празното пликче, докато не се изпукат и не го изпълнят. Появява се една, набъбва, разчупва обвивката от постоянните родителски съвети, които я ограничават, пуква се и започва да лети необуздано докато не прегори. В този красив момент, аз вече тъкмо съм си поела дъх и самоуспокоително си казвам: „Ох, кротна се!“ и вече другата идея хвърчи хаотично в главата и не му дава мира.
Зная, сега ще кажете, що за майка съм, че говоря така за собствената си рожба. Ами, лаконично ще ви отговоря, откровена и имаща желание да споделя с вас нашите приключения. Казвам нашите, защото неговите щури идеи с годините се превърнаха в неотлъчна част от моето натоварено ежедневие. И колкото повече се опитвам да контролирам, толкова мисията ми става все по-трудна. Не казвам невъзможна, защото аз съм по-големия инат от двама ни и геройски ще издържа, но това между нас, защото след малко ще трябва да отговарям на въпроса поставен от баща му: „На кого прилича детето?“
Липсата на сняг през декември и затворените ски курорти, разпалиха желанието на сина ни да си създаде условия за ски акробатика пред къщата. Да, не преувеличавам, ски акробатика пред къщата. При първият сняг, който едва покри земята, първата пуканка се зароди. Детето грабна лопатата и два дни събира снега от цялата улица, като го трупаше на купчина пред входната врата. Съседите гледаха и тайничко се чудеха какво се строи толкова усърдно. Няма да пояснявам, че от снегорин по улицата ни нямаше нужда. Целият паднал сняг беше събран на огромен куп и компактиран в по-малък за скокче. Тъй като височината не беше достатъчна, в един момент върху купчината беше посадена огромната ми 80 л. кофа за събиране на есените листа. За мое щастие, преговорите ми да махнем кофата завършиха с победа. Вечерта пързалката беше успешно използвана. Детето сложи ските и създаде зрелище за всички съседи, които седяха по прозорците и гледаха акробатиките на спортиста. Сигурно ще попитате, дали не ме е било срам, ами ще ви кажа, че и срамът е като пуканките, след определено време прегаря.
Тъкмо си поех дъх и си казах, мина му желанието и ето, че нова идея ангажира съзнанието му. Този път басейнът бе направен на ледена пързалка. Няма да ви описвам, колко сняг изрина за да може да играе хокей по леда. Това обаче не беше достатъчно и се изкараха хавлиените кърпи от гардероба за да заглажда с топла вода ледената повърхност. Ако си мислите, че с това се приключва поддръжката на леда, не сте прави. Моя син е естет и прозрачен лед не му допада. Всичко трябва да има цвят за да бъде по-красиво и направи цветни петна с кулинарната ми боя за сладки. Кажете, че не е гениален в идеите си! Както всичко и това чудо беше за три дни.
Следващото изобретение, писта с височината на оградата. Няма да изпадам в подробности около нейното оборудване, само ще кажа, че всички пластмасови тръби и бидончета от бараката бяха използвани за да бъде подобна на парковете за ски акробатика.
Тъкмо вече се питах, какво ще бъде поредното спортно съоръжение в двора и за негово огорчение ваканцията свърши. Започна училището и ежедневните тенис и фитнес тренировки. Тези му ангажименти обаче не са в състояние да намалят интензитета на зараждащите се идеи и тъй като физически е изтощен, но емоционално винаги е презареден, създаде You Tube канал на име White Ice.
Без да се оплаквам ще споделя, че телефона ми се експлоатира максимално за заснемане на видеоклипчета в снега. Поради факта, че съдържанието им трябва да бъде атрактивно, още по-щури мисли го обзеха. След снежната буря от тази седмица, нашето дете реши, че ще предложи на абонатите си нов революционен начин за чистене на снега, а той сам по себе си е много елементарен, просто заставате на колена и започвате да го ядете.
Вече като чуя: „Мамо, имам една нова идея!“, поемам въздух, усмихвам се и казвам: „Каква?“ Одобрителната ми или неодобрителна реакция нямат значение. По-важното е, че неговите щури идеи ми дават понякога вдъхновение и внасят енергично настроение в натовареното ежедневие.
https://www.youtube.com/watch?v=_5TQP7Qw26Y&t=2s
