С началото на вирусната епидемия,
ежедневните ни движения са под ограничения.
И мойта скъпа половинка,
С която сме неразделна дружинка,
От грижа към моята персона,
Която не си мислите, че е кокона,
Не ми позволява да ходя на пазар.
Аз обаче съм си твърдоглава
И тази мярка не ми минава.
В името на семейния синхрон,
Грабнах дезинфекционния лосион,
След което, запалих колата,
Тръгнах с мисъл да набавя храната.
След две седмици в изолация,
Правя страшна констатация:
„То навън е много интересно!“,
Нищо, че може би ви звучи смешно.
Влизам в таргетирания магазин.
На вратата ме посрещат с усмивка,
А от страни инсталирали цяла мивка,
с педали за водата,
изненада, дори за мен самата!
Въпроси служителя ми задава,
Трябва да се увери, че съм здрава!
Вежливо ме подканят ръцете да измия,
После дезинфектант да втрия,
Количката пред мен почистват
И инструкции ми дават:
Два метра дистанция да съблюдавам!
След което в магазина влизам.
А вътре е чисто, подредено
И идеално заредено.
Тоалетна хартия има даже,
Няма как, някой в недостиг да се окаже.
В тез условия на карантина,
Завършвам покуките си в магазина.
Към касите се насочвам
И мойто време просрочвам.
Касиерите за реда следят,
Но зад плекциглас стоят.
Радвам се на тази гледка
И плащам моята голяма сметка.
