В спомена на детството ми ти остана,

Усмихната, красива и добра,

Запазила желанието си само

Да мога аз безгрижно да раста.

 

Ти даваше ми сила и надежда,

Наричаше ме с нежни имена

И къташе любовта си безпределна

Дълбоко в своята душа.

 

И ето ме, съзряла вече,

Дерзаеща в тоз живот,

а теб те няма, но ме пазиш отдалече,

с предадената мъдрост за света.

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!