В спомена на детството ми ти остана,
Усмихната, красива и добра,
Запазила желанието си само
Да мога аз безгрижно да раста.
Ти даваше ми сила и надежда,
Наричаше ме с нежни имена
И къташе любовта си безпределна
Дълбоко в своята душа.
И ето ме, съзряла вече,
Дерзаеща в тоз живот,
а теб те няма, но ме пазиш отдалече,
с предадената мъдрост за света.
