Димитър Язаджиев

Димитър Язаджиев е тенис треньор по призвание, бизнесмен по натура и баща на три прекрасни деца, които са източник на неговата двигателна сила.

Митко е от онези личности, които не обичат да бъде в светлината на прожекторите. Във внимателното му общуване с хората, осезаемо долавям, че той е човек на реда, дисциплината и правилата.

Сдържан, той много рядко си позволява да говори за тенисистите, с които е работил, а между тях са имена като Григор Димитров, Сесил Каратанчева, Ксения Милевская, Анна Татишвили, канадката Ребека Марино и др. Присъствието му на тенис корта в неговата академия е дискретно, коментарите му са лаконични и винаги обективни, а на набитото му око на треньор не убягва и най-малкото неточно движение. Това обаче не е всичко, което обяснява успеха му да възпита и да изведе интересни играчи. Неговата сила е в способността му да долавя техните психологически колебания, моментите им на срив и деконцентрация и като противовес на тези емоционални лъкатушения, той успешно успява да мотивира възпитаниците си и да ги накара да покажат най-доброто от себе си.

В този смисъл, Митко е човек на действието, който не се страхува да преследва целите си и да дава максимума от себе си за да ги постигне. Роден и израснал в Хасково, пристигайки в Санта Барбара, Калифорния, той работи като треньор в продължение на 10 години и след това основава Dimitar Tennis Academy (dimitartennis.com).

Академията му има два кампуса с две различни местоположения – красивата Санта Барбара и магнетичния Охай. Привидно идентични, кортовете на двете места са привлекателни, защото Митко внася своето индивидуално отношение. В малките магазинчета, където може да си купиш всичко необходимо за тениса, се намира офиса на Митко. В него, скрити от погледите на тенис маниаците, се крие впечатлителната му колекция от тенис ракети. За всяка една от тях, той говори с ентусиазъм и може да разкаже лаконично нейната история.

Отдаден на семейството си и на работата си като треньор, Митко говори със сърцето си за тенисът, като изключително взискателен спорт и за мотивацията, която макар и невидима е основната двигателна сила за успеха на всеки един спортист.

В Санта Барбара си от 24 години. Пристигаш на една възраст, в която си оформил вече светогледа си и това безспорно изисква по-сериозна адаптация към новата среда, в която си дошъл. Какво беше най-голямото ти предизвикателство в началото през този да го нарека така – адаптивен период?

Най-голямото ми предизвикателство беше езика. Мислех си, че го знам, но пристигайки тук установих, че не мога да говоря добре. Бях с $1200 в джоба си и след първите две седмици, те вече се бяха стопили на $300. В този момент, си зададох въпроса: „Какво правя аз тук?“ Нямах работа. Започнах да ходя на училище за възрастни за езика. Парите в един момент започнаха да свършват и тогава си казах, че трябва да си намеря работа. Давах си сметка, че без да говоря добре езика с тениса нямах шансове да постигна много.

Решението ми дойде, когато един ден, едни мои приятели ме взеха да им помагам на една строителна площадка. След цял ден тежък физически труд и прах, в края на деня взех $60. В този момент си казах, че аз не съм дошъл да бъда строител и да работя работа от подобно естество, защото имам заложби и мога да играя тенис.

Тогава, ми дадоха едно колело, с което отивах до близките кортове. Започнах да играя с хората. Те много бързо разбраха, че играя добър тенис. Поканиха ме да играя на една лига по двойки. Един мъж, който редовно идваше на кортовете се обърна и ми каза: „Аз искам да играя с теб и всеки път, когато идваш ще ти плащам по $5“. Аз се съгласих и гледах да ходя всеки ден да играя с този човек за да може да получавам по $5. Така започна всичко.

Нещата тръгнаха, когато ме поканиха да играя на един турнир в Охай.  Спечелих турнира на индивидуалното представяне и с моя приятел спечелихме турнира по двойки. Тогава единият от треньорите в академията в Охай ме видя и ме попита дали търся работа. Аз отговорих положително. Оставих си телефона и след една седмица ми се обади моя бивш шеф, който ме покани на разговор. Пусна ме да играя с най-добрия му играч. За него беше достатъчно след 4-5 топки да ме прецени. По този начин, той ме ангажира да работя в академията и така започнах.

В академията, хубавото беше, че имах непрекъснат контакт с деца, които коригираха английския ми. Аз не се притеснявах, че те ме поправят, защото си подобрявах езика много по-бързо. Там в тази академия изкарах 10 години, преди да реша, че искам да си направя нещо мое.

Казваш, че 10 години си работил за тази академия и благодарение на теб през нея  са минали утвърдени имена. Кои са тенис играчите, с които си работил?

Аз помогнах на много добри играчи да отидат в тази академия. Работил съм с Григор. Сесил Каратанчева, която през 2005 беше 35-та в ITF, мина също от там. Канадката Ребека Марино, също така Ксения Милевская, която беше номер три в ITF.

Нивото на играчите, които се тренираха в академията беше много високо. След няколко години сериозна работа обаче, интересът на моя шеф да извеждаме добри тенисисти сякаш избледня и той реши да промени стратегията. Ориентира се да подготвя играчи, които могат да влизат с тенис в колежите. Работата започна да се размива и да няма това качество. В този момент реших, че е по-добре да започна да работя самостоятелно, да взимам сам решенията си и да помагам на повече играчи, които имат по-сериозни амбиции. Намерих тези кортове в Санта Барбара и вече 14 години съм тук.

Не те ли беше страх да поемеш този риск? Вярно е, че в този момент, ти вече си изградил името си, хората са те познавали, но все пак тази стъпка е криела много неизвестни.

Няма лесно начало. Беше много притеснително, но аз знам, че работейки упорито постигам резултати. Който дойдеше веднага виждаше разликата и оставаше да тренира с мен. Всичко става стъпка по стъпка, докато се наберат достатъчно клиенти. Първата  година беше много трудна, но като се завърти колелото и като те научат хората, нещата се задвижват.

В академията ти работиш с всякакви възрастови групи…

Така е. Работя с всички – от много малки деца до възрастни.

През теб са минали и минават много деца и ти определено имаш опитен поглед върху тях. Кои са най-важните качества за едно дете за да може да израсне и да се развие като спортист?

Много е важна средата и мотивацията. Ако на едно дете му се даде една хубава среда, в която да се развива и същевременно да бъде мотивирано, то може да разгърне потенциала си. Когато обаче нямаш среда, мотивацията ти спада. Аз самият съм родител и виждам колко трудно е да намериш идеалната среда, която да бъде мотивираща за малките. Обикалял съм със сина ми по турнири. Той е тренирал в много добри академии в Европа, играл е на национално ниво, беше в първите 20 до 12 годишна възраст на Америка.

Говорейки за сина ти, бих искала да ти задам въпроса трудно ли е да си треньор на собствените ти деца?

Разбира се, защото си родител и същевременно си треньор. По принцип, всяко момче минава през периоди, в които си мисли, че баща му нищо не знае, но в този момент той не реализира, че тези неща, които му се казват ще бъдат казани и от други хора, но може би по друг начин. Не е лесно да държиш някой да е мотивиран, когато си родител и треньор едновременно. С дъщеря ми е по-различно.

Бих искала да се върна отново към качествата на един тенис играч и по-точно към качествата, които има Григор Димитров. С него си близък, тренирал си го. Кои са неговите черти, които го открояваха от връстниците му и му позволиха да стане  тенисист от световна класа?

Григор е един голям талант. Това той го доказа още на 12-13 години с личните си качества и с резултатите си. Той беше и е изключително мотивиран, защото тръгна от място, където нямаш нищо и за да успееш, трябва да се трудиш и да показваш, че си способен непрекъснато.

Голям проблем на повечето от децата в Америка, а може би и в Канада, е че са  презадоволени и нямат този хъс, който го носят децата от Източна Европа.

Доколко смяташ, че мотивацията е работа на треньора и той трябва да я създаде в детето и доколко то трябва да си я носи само?

Това са два взаимно свързани елемента. Треньорът трябва да е на първо място мотиватор. Той е този, който трябва да изведе играча от състоянието на отчаяние, когато той се намира в такова. Треньорът трябва да го вдигне и да му покаже, че това е временно явление, че трябва да се продължи да се тренира сериозно за да се превъзмогне пречката, която ограничава спортиста да върви напред.

Ролята на треньора не се свежда само до тренировката. Ние сме педагози, ние сме мотиватори, ние трябва да бъдем обективни – да критикуваме, но и да виждаме положителните страни. Тук е много важно, детето да покаже до колко иска да успее. Има деца, които се хвърлят и работят на 100 % и такива, които са добре само с 50% отдаденост, но си мислят, че работят на 100%. Поради тази причина е важно треньора да успее да покаже на детето, къде трябва да работи и да извади силните му страни.

Завършил си Националната спортна академия. Нашият син играе тенис и от опит мога да кажа, че до този момент, той е трениран от различни треньори, но нито един от тях няма това пълно комплексно образование, което има един треньор като теб. Според мен, това е ключов елемент за да може един спортист да се изведе на професионално ниво. Не ти ли беше трудно като треньор, който има образование, да работиш с хора, които не са минали през такава школа и не носят този академичен багаж, който ти имаш?

Така е, но винаги има изключения. Например Ник Болетиери не е кой знае какъв тенисист, но е изключителен мотиватор. Това са качества, които носиш в себе си и или ги имаш, или ги нямаш, независимо от това дали си завършил Националната спортна академия. Ако успяваш и можеш да намериш подход към даден състезател за да го мотивираш и да го вдигнеш до едно сериозно ниво, това е много силно качество на треньора, което трябва да бъде признато. Тук също има добри треньори, които знаят как да изберат играчи, но съм съгласен, че ние имаме един по-широк образователен мироглед.

Забелязах, че имаш магистратура по маркетинг. Според мен, това също е много важно и ти помага в управлението на бизнеса ти.

Помага ми разбира се, защото ако ги нямам тези знания, няма да мога да движа тази малка академия. Аз съм сам и си правя всичко. Организирам си рекламата, доставките в магазина, правя си счетоводството. Нямам екип, който да може да ми помага.

Каква е рекламата, която правиш?

Основно рекламата ми идва от препоръки. Хората си говорят. Тези, които оценяват това, което правя го споделят и така намирам други клиенти. Аз имам сериозна конкуренция от другите клубове, но моето предимство е, че те не развиват сериозна състезателна дейност. Те гледат по-скоро как да задържат децата и те да са щастливи. За мен знаят, че ако дойдат при мен, децата трябва да са готови да отидат на друго ниво. Моите клиники не са за всеки и за това първата среща е безплатна за да мога и аз самият да се убедя, че детето иска да работи сериозно и че то ще може да се интегрира в тази програма. Ако на другия ден родителите ми кажат, че на детето му е било много тежко, това означава, че това дете не е за моята програма, защото то не е узряло да се развива в тази насока. Децата трябва да бъдат готови да поемат не само поощряване, но също и критика. В другите клубове в повечето случай само ги насърчават, но реално те стоят на едно място и не се развиват.

От къде идва според теб демотивацията при децата?

Децата са изложени на много различни фронтове. Важно е да свирят на пиано, да ходят на танци, да тренират не само един спорт. В резултат, за тениса имат само 1 или 2 дни. За мен това е несериозна работа. Ако те не са поне 3  пъти в седмицата на корта да тренират сериозно и не взимат поне 1 час частен урок, за мен лично това означава, че те не са сериозни. В частния урок, ти получаваш много от треньора и после в клиниката тези неща могат да се доразвият. Аз ги наблюдавам, припомням над какво сме работили в урока и се получава едно натрупване, благодарение на което, децата напредват по-добре.

Идват деца от началното училища, защото искат да отидат да играят тенис в средното училище. Това не означава, че те искат да се насочат към по-сериозни занимания. Всичко трябва да идва от детето.

Когато виждаш такива деца, как реагираш?

Аз го казвам директно на родителите, че детето им не е готово и предлагам да се видим след 6 месеца. Аз не съм от тези, които ще вземат всеки за да си запълнят местата. Предпочитам да имам само 6-8 деца, но да играят качествено. Такива, които да имат желание да покажат резултати.

Митко, кога успяваш да почиваш? Ти реално непрекъснато си на терена, в бизнеса си погълнат максимално, в свободното ти време тренираш твоите деца…

На този етап ми е много натоварено. Не се оплаквам и работя. Има работа и я поемам. Като намалее, тогава ще имам време за почивка.

Как си почиваш?

Обичам да си правя градинка, в която садя български домати. Аз ги засаждам от семена. Имам биволско сърце и другия сорт мисля, че се казваше розов дар. Имаме си също кокошки. Клетката, в която ги държа си я направих сам като използвах тенис мрежа. Обичам също така да ловя риба и да карам ски.

Като се замислиш върху пътя, който си изминал и опита, който си натрупал, какво е това, което винаги те е стимулирало да продължаваш напред?

Най-големият ми стимул е моето семейство и най-вече децата. Да им предоставя неща, които аз не съм имал възможност да имам и да мога да си позволя това, което съм си мечтал. Например, искам да си взема 5 дни ваканция и да отида да карам ски в Канада близо до Ванкувър – сега това е нещо, което мога да си позволя. Аз съм си сам началник и разполагам с времето си.

Гордея се, че дадох шанс на дъщеря ми да учи в частно училище, където тя е изложена на контакти, които аз не съм имал. Всичко правя за семейството. Когато всички около мен са добре, аз също съм добре.

Това, което много ми харесва при теб е, че видимо обичаш това, което правиш, защото говориш за него от сърце…

Определено, обичам тениса и работата ми като треньор. Никак не ми е тежко. Баща ми е спортувал, но не е играл тенис. Започнах на 8 години. Моя треньор дойде в училище и каза, че в почивните дни ще има записване за тенис. Аз се прибрах вкъщи и казах на родителите ми, че искам да се запиша да играя този спорт. Баща ми ме записа и така започнах да го играя.

Много се радвам, че моите родители откликнаха. Баща ми е зъботехник, а майка ми счетоводителка. Ако не беше тази възможност, предоставена ми от държавата, моите родители нямаха възможност да ме подпомогнат за да играя тенис на ниво, което аз играех. Просто това беше политика на държавата. Треньорът ми получаваше заплата, че се занимава с мен. Той ме водеше и по турнирите.

След години къде виждаш академията ти?

Аз съм много щастлив, че успях да направя академията на две места в Санта Барбара и Охай. Те са реално два различни бизнеса. В Санта Барбара работя повече с деца и тяхното развитие, докато в Охай съм предимно в туристическия бизнес.

Надявам се да работя с деца, които по-късно ще се изявят като добри тенисисти.

Прекрасно е, че хобито ти и професията ти се припокриват и нямаш нужда да се пенсионираш!

Наистина е така и поради това съм много щастлив.