Корона вирусът ни коронова да останем вкъщи за определен период.

За неудобствата не ще говоря, ще преодолеем и тоз труден епизод.

„Каква идилия!“ ще кажа нямо и въздишайки ще продължа.

С рима се отказвам да се изразявам само, но с усмивка искам да ви заразя.

Да скучая у дома е невъзможно, по цял ден ангажирана съм аз.

Короните си сменям благородно и в различни роли влизам всеки час.

Първата – на изрядна домакиня, да не кажа на почистващ персонал.

Днес използвах белина,

вчера дишах пари от лизол и тъй като съм с повече от един мазол,

утре с мистър Клин ще съм в комбина

и достойно ще си вкарам поредния автогол.

За да няма никакъв бемол в моите роли тъй завидни,

за главоболието пия парацетамол и обвинявам бурите магнитни.

Следва ролята ми на готвач и за майсторка се цаня.

Развъртявам се в захлас и с пресен хляб моите мъже храня.

Правя аз саладки разни, първо, второ и десерт,

но… изчерпва се моя интелект.

Аз обаче не се отпускам лесно и подхранвам мозъчения ми дефект

с нов провокативен проект.

На психоаналитик започвам да се правя –

на мен самата, на моя мъж, детето също включвам в играта,

но се стряскам изведнъж.

Превърнала съм се в майка, която само иска –

синът ѝ да е в нейния калъп,

а той пък недоволно писка,

но подчинява се за пореден път.

С баща му ми говорят дружно,

щом видят ме на творческа вълна,

после малкият добавя без да бъде нужно:

„Тя, мама,

вече трети ден се мъчи

и изстисква своята глава.

Трудно ѝ е, но ще се получи

и ще подреди своите слова!“

Въпреки

че правилната му преценка не допада на моя нрав,

признавам, че е много прав.

Преди да го изпусна от обсег,

му давам набор от задачи,

а за успокоението на моя гняв,

прибягвам към билкови илачи.

Учителското ми образование е в моя истински подем,

но постоянното ми наставление поражда истински проблем.

Детето ми ме гледа тъжно

и иска бързо да се отърве,

но казвам му, че знанието е нужно

за да открие нови светове.

И без да губя мотивация,

повтарям с натъртен тон,

но изпускам неговата концентрация

и не работим вече в унисон.

За формите на нашите тела

във физкултурник се превръщам

и към заседналото ни положение,

добавям време за движение.

Това са вкратко моите роли важни,

които ме държат в плен.

Между тях има много други маловажни,

които изпълват графика на моя ден.

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!