Корона вирусът ни коронова да останем вкъщи за определен период.
За неудобствата не ще говоря, ще преодолеем и тоз труден епизод.
„Каква идилия!“ ще кажа нямо и въздишайки ще продължа.
С рима се отказвам да се изразявам само, но с усмивка искам да ви заразя.
Да скучая у дома е невъзможно, по цял ден ангажирана съм аз.
Короните си сменям благородно и в различни роли влизам всеки час.
Първата – на изрядна домакиня, да не кажа на почистващ персонал.
Днес използвах белина,
вчера дишах пари от лизол и тъй като съм с повече от един мазол,
утре с мистър Клин ще съм в комбина
и достойно ще си вкарам поредния автогол.
За да няма никакъв бемол в моите роли тъй завидни,
за главоболието пия парацетамол и обвинявам бурите магнитни.
Следва ролята ми на готвач и за майсторка се цаня.
Развъртявам се в захлас и с пресен хляб моите мъже храня.
Правя аз саладки разни, първо, второ и десерт,
но… изчерпва се моя интелект.
Аз обаче не се отпускам лесно и подхранвам мозъчения ми дефект
с нов провокативен проект.
На психоаналитик започвам да се правя –
на мен самата, на моя мъж, детето също включвам в играта,
но се стряскам изведнъж.
Превърнала съм се в майка, която само иска –
синът ѝ да е в нейния калъп,
а той пък недоволно писка,
но подчинява се за пореден път.
С баща му ми говорят дружно,
щом видят ме на творческа вълна,
после малкият добавя без да бъде нужно:
„Тя, мама,
вече трети ден се мъчи
и изстисква своята глава.
Трудно ѝ е, но ще се получи
и ще подреди своите слова!“
Въпреки
че правилната му преценка не допада на моя нрав,
признавам, че е много прав.
Преди да го изпусна от обсег,
му давам набор от задачи,
а за успокоението на моя гняв,
прибягвам към билкови илачи.
Учителското ми образование е в моя истински подем,
но постоянното ми наставление поражда истински проблем.
Детето ми ме гледа тъжно
и иска бързо да се отърве,
но казвам му, че знанието е нужно
за да открие нови светове.
И без да губя мотивация,
повтарям с натъртен тон,
но изпускам неговата концентрация
и не работим вече в унисон.
За формите на нашите тела
във физкултурник се превръщам
и към заседналото ни положение,
добавям време за движение.
Това са вкратко моите роли важни,
които ме държат в плен.
Между тях има много други маловажни,
които изпълват графика на моя ден.
