Днес моят син се прибира у дома преливащ от щастие. Удовлетворена да го видя в подобно състояние на духа, съвсем естествено го попитах каква е радостната новина, а той ме погледна дяволито и възторжено ми заяви: „Спасен съм!“ Учудена от подобен отговор, веднага прозрях, че неговото спасение ще бъде причина за моето поредно главоболие.
Без да чака да му задавам допълнителен въпрос, той ентусиазирано ми заяви: „ Математиката е оправена! Днес, децата ми казаха, че с Photomath мога да решавам уравненията и други разни задачи.“ Хвърляйки ме в недоумение, той започна да работи със стария си телефон. Забелязах как на лицето му се настаняваше закачлива усмивка, докато аз събирах мислите си и подготвях тирадата от наставления. Как изобщо може да си помисли, че математиката е оправена, когато на бюрото го чакат поредните формули, които баща му, като потомствен инженер му е приготвил за заучаване. Без да губя контрол, просто му казах:
- Знаеш, че към знанието лесни пътища няма! Математиката се учи с писане на формули и след това с решаване на много задачи.
- Готово. Инсталирах си апа!
- Ти по-добре си инсталирай формулките в главата! – хладнокръвно го посъветвах аз.
- Чакай, чакай! Това е стария начин – сепна ме той. Погледни, с телефона снимаш задачата и отговорът заедно със стъпките ти излиза на екрана.
Останах съвсем изумена от бързата демонстрация. И докато моята консервативна логика си задаваше въпроси, кой и защо е измислил тази апликация, моят син се обърна към мен и каза:
- Сега дай да пробвам с лицето ти. Ето, виждаш ли, че става. Пише че, за момента не могат да решат проблема, но ще работят върху него.
Всъщност, моето лице бе толкова сковано, че трудно би могло да се обясни с математически израз. По-скоро, ако апликацията можеше да измери скоростта на въпросите, които си поставях и на отговорите които си давах, щеше да се получи интересно математическо решение.
За да не съм по-назад с технологиите от него, а пък и да не изневерявам на силния ми родителски контрол, бързо си свалих Photomath. Установих, че се предлага на 33 езика и веднага ще ви кажа, български няма. Вкарах си възрастта, а межу изборите : ученик, родител и учител, избрах тази на родител и започнах да се забавлявам с този прекрасен изкуствен интелект. Малко се притесних, че има избор за учител, защото ако и учителите тръгнат да решават задачите с тази програма, то какво остава за децата, но махнах с ръка и реших да не си тормозя с това главата.
Сега, на дневен ред стои какъв контрол трябва да упражнявам за да задачите да се решават не сами благодарение на интелигентната апликация, а благодарение на заучените и усвоени формули.
Да, знам. Това е моето консервативно виждане, което младите не споделят.
Всъщност, ако вие знаете някои полезни апликации като например: как да се научим да пишем съчинения, или пък как да овладеем физиката и химията по-най-лесния начин, или всъщност още по-добре, как да налеем знанието в главите на подрастващите, моля ви се, споделете ги с мен за да бъда майка, която не изостава в развитието на технологиите. Аз ви обещавам, че ако чуя за друга новост, своевременно ще я споделя с вас.
Сега ви оставям в компанията на Photomath. Забавлявайте се!
