Светлини и сенки преливащи тайнствено една в друга за да изпълнат с мистицизъм атмосферата на вечерната разходка в ботаническата градина. Красиво и още по-загадъчно е преливането на отраженията във вода, която тихо абсорбира музикалния фон. Зад оградите на парка остават шума и вибрацийте на Монреал, а вътре сред спокойствието и тъмнината на зелените площи неусетно се пренасям в земите на индианците и съзнанието ми бива завладяно от техните ритми. Спирам за секунда смутена от пукота на съчки за да видя играта на огнените езичета по ствола на вековно дърво и да чуя напевите и легендите на кореното население.
Поела по пътеките на този красив парк, декорът бързо се променя, от спокойствието на Японската градина и се пренасяме в Китайската, където попадаме във вълшебното царство на фенерите. Тази година, темата е посветена на създаването на света от митичния Пангу.
Легендата разказва, че преди съществуването на света, вселената е приличала на едно огромно яйце, в което небето и земята са били едно цяло. Вътре в него, всичко е било хаос и тъмнина. Пангу е спал в продължение на 18 000 години. Когато се е събудил, той разгърнал огромните си ръце и счупил черупката на яйцето, което вече било много малко за него. Всичко, което било във вътрешността му се разпиляло в различни посоки.
Пангу трябвало да работи още 18 000 години за да подреди всичко на място. С дланите си, той започнал да държи небето за да го отдели от Земята. Изморен от усилието, най-накрая той се сринал от умора. В този момент тялото му започнало да се трансформира. Кожата му станала плодородната почва, кръвта му дала началото на реките, потта му се трансформирала в дъждовните капки, костите му се превърнали в скъпоцените камъни, косите му създали растителния свят, очите му създали Луната и Слънцето, дъха му породил вятъра, гласа му гръмотевиците, а въшките по тялото му образували хората.
Една интересна история от Китайската митология за сътворението на света…
