Уважаеми родители на деца преминаващи през пубертета, предполагам, че вие подобно на мен ежедневно се сблъсквате с техните налудничеви идеи. Отговорете ми положително, защото имам нужда от успокоение! Не искам да мисля, че съм единствена майка в света, на която любимият тинейджър ѝ предлага „мъдри“ идеи за разкрасяване. Всъщност, те са само малка част от това, което родителското тяло понася.
„Мамо, днес ще си избелвам зъбите!“ Тъй като това не е първото избелване, поех дълбоко въздух и цялата останах в слух за поредната рецепта. Да си призная честно, хем бях любопитна да чуя мъдрата химична комбинация, хем някак си не исках. Всъщност, определено НЕ ИСКАХ, защото нямах желание да чистя. Той обаче беше вдъхновен. Приготви съставките и спокойно ми каза: „Мамо, погледни, ще направя шейк от ягоди със сода.“
Въпреки желанието ми да се въздържа, думите ми бързо бяха изстреляни от устата и подсилени от неодобряващия ми поглед, но всичко това бе напълно игнорирано. Моето дете бе мотивирано и в името на неотразимата си усмивка непоколебимо започна процедурата.
Тъй като се стремя винаги да го държа под контрол, влязох в банята. Синът ми предвидливо се бе съблякъл гол до кръста (да не повярваш, че е помислил за дрехите си) и старателно си търкаше зъбите с гъстата консистенция на ягодовия шейк. Умивалникът бе червен, а върху мократа му повърхност почетно лежеше мобилния ми телефон, защото етапите трябва да се следват точно. Как да не му се зарадваш! Едно време, в такива ситуации, родителят е имал право да зарадва себе си като удари детето зад врата, а сега… удряме словесни тиради.
Бързо набрах сестра ми, която е стоматолог и за пореден път щеше да има „удоволствието“ да обяснява на любимия си племеник, как се поддържа устна хигиена. Обясних ѝ на кратко, а тя спокойно ме попита, откъде е тази рецепта. „От YouTube разбира се!“ – отговорих аз и ѝ предадох щафетата.
Спестих си да ѝ кажа шеговито, че ако има пропуски в професията може да ходи и да си опресни знанията на YouTube, а не да се задоволява с консервативното университетско образование, че не ѝ стигна българското, та премина и през американското, а на всичкото отгоре непрекъснато го актуализира на международни конференции.
След нейната лекция, къде чута, къде не, следващия етап бе още по-провокиращ. „Зъбите ми са готови, а сега, дай да си направя кола маска.“
Нервната ми система съвсем се обтегна, а ушите ми не искаха да чуят многословните му обяснения как всички момчета на корта били с изчистени крака.
Добре, че беше време за тренировка, защото последствията щяха да са неприятни. Връчих му сака и му казах да се отправя към колата. В ролята на щофьор този път беше баща му.
Затворих врата и си отдъхнах. Нервното ми напрежение спадна, а майчината ми обич го оправда отново. Съжалих детето си, на което не му е лесно да е в пубертета и всеки ден да тича по 3 часа под слънцето за да играе тенис. Естествено е да му идват щури идеи, когато мозъкът му прегрява, хормоните си правят шеги с тялото му, а интернета бива настолната му книга.
