Тръгнах по пътя само на право,
без да усещам своята мощ,
поспрях се за малко, поех отначало,
смутена от мрака на хладната нощ.
Неволна тревога и раздвоение,
Попариха тежко моя стремеж,
Но в ответ, на моето непримирение,
Поех с вълната на устрема свеж.
И исках, и бързах, да стигна далече,
Да пазя за дълго своята жар,
Но с времето… поривът сякаш изтече
И тихо приглъхна, обгърнат с воал.
