Тръгнах по пътя само на право,

без да усещам своята мощ,

поспрях се за малко, поех отначало,

смутена от мрака на хладната нощ.

 

Неволна тревога и раздвоение,

Попариха тежко моя стремеж,

Но в ответ, на моето непримирение,

Поех с вълната на устрема свеж.

 

И исках, и бързах, да стигна далече,

Да пазя за дълго своята жар,

Но с времето… поривът сякаш изтече

И тихо приглъхна, обгърнат с воал.

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!