Незнайно споменът ме връща,
Назад във времето, към бащиния двор …
И виждам родната си къща,
в зарите на небесния простор.
Престъпвам с тихи стъпки прага,
С безмълвен трепет, пипам всяка вещ,
Забвение царува с тишината,
Болезнено, изгарящо кат’ пещ!