Някъде по пътищата на света,
Изгубих своите ориентири
И в болката на собствената си тъга,
Потърсих сила в корените живи.
В мен изплува изгрева над родния Балкан
И чух кавал да пее тиха песен,
Мома пристана на момъка избран,
А хлябът в нощвите я чакаше замесен.
Видях Луната в обков от меден гланц,
Войводите по тайни пътеки да прокарва,
И нестинарка във вихъра на своя танц
Душата си да слива с живата жарава.
Усетих аромата на рози в утринта,
Събрани от ръцете на хубава девойка,
Дочух щурец да свири в ширта
И песента на жътвърка и нейната ръкойка.
Някъде по пътищата на света,
Изгубих своите ориентири
И в болката на собствената си тъга,
Намерих сили в корените живи.
