Хайде сега да видя, колко от вас още в първите дни на 2022 година станаха специално в 3ч през нощта за да си направят романтична разходка с нежната си половинка и да дочакат да посрещнат изгрева на слънцето на минус 10 градуса. Знам, положителните отговори не са много, защото такива луди романтици като нас няма. Още по-малко, с такава прозаична дестинация като нашата, но пък с много важна цел. Питате се каква е? Е добре, ще ви кажа, защото съм благородна натура и искам да споделя моето изживяване. Кой знае, може и вие да изпаднете в подобна ситуация. Дестинацията беше Ковид тест центъра към районната болница, където живее сестра ми, а целта беше да си направим безплатен PCR-test за да се приберем без санкции в Канада.
То след такова преживяване, как да не му дадеш романтичен отенък, особено като имаш за компания любимата си половинка. Точно в три се събуждаме без часовник, спали, недоспали, но пълни с енергия и силно мотивирани. Грабваме закуската, приготвена предварително от сестричка и тръгваме да изпълним заветната си мисия.
Излизаме навън. Нощта е тиха, луната е едва забележима, а небето е обсипано със звезди. Как да си позволиш да измърмориш негативно. Напротив, моят съпруг, явно от свежестта на студения въздух започна да търси с поглед в тъмното сърни. Само да уточня, не сме на хижа, а сме на гости на сестричка, чиято къща не е в гората, а в града, но от време на време в двора им идват на гости тези красиви създания. Половинката ми започна да говори романтично за еленчета, а аз мислено го игнорирах и прагматично си казах: „Добре, че тук няма вечерен час, както ние имаме в Монреал, че тогава щяхме да имаме проблем. Нямаше да можем да изпреварим поспаланковците и да си запазим ред в челните редици на опашката за тестване.“ Ами ще си призная, това беше втори опит. Предния ден, бяхме на опашката в 6ч сутринта, но полицаят любезно ни каза, че сме окъснели и ни върна. Та как да не се амбицираш да станеш в три и да не бъдеш първи в надпреварата.
Пристигаме пред Ковид тест центъра и сме 9-та кола на опашката. Направо ми идваше от радост шампанско да отворя. В три и половина, дойде един съвестен служител, който започна да се грижи да подготвя линиите за чакане и старателно да определя, коя кола къде да застане. Ние бяхме в първата партида за тестване от 15 автомобила подредени в три колони по пет. Постепенно паркинга започна да се пълни, а в 4:30ч стана доста оживено. Започнаха да идват кола след кола, а аз чистосърдечно им се радвах и даже им бях благодарна, че са се успали и ние сме ги изпреварили.
Вдъхновен от ранното ставане и „важната“ работа на служителя, моята половинка започна да води мъдри разсъждения на тема, колко полезен и продуктивен може да бъде човек, ако се събужда с първи петли. Съответно, разнищи режима на всички големи владетели. Започна от Цезар, та премина през Франц Йосиф и свърши да си призная не знам вече с кой, защото анализа на делата на владетелите ми дойде малко в повече. Аз нали съм си прагматичен човек, изследвах поведението на хората в другите коли и се питах те за какво си говорят. Леко отегчена, постепенно, все повече започнах да си пускам седалката на колата назад, докато изцяло не се опънах за да се сгуща конфортно в нагряващото ми се кресло. Сега вече напълно си разменихме ролите с мъжа ми. Аз се настроих на романтична вълна като се мъчех да открия безуспешно през прозрачния покрив на колата звезди по небосвода, а той водеше дълбоко смислен монолог. То с подобни разсъждения, как да не изгубя романтичното си настроение и да не оставя да нахлуят в главата ми спомени от годините на моето детство.
Замислих се, колко „романтично“ им е било на нашите родители, когато се редяха от ранна сутрин на опашка за да купят цветен телевизор „София 81“ с кинескоп Тошиба. Хем стояха на крак, хем пари даваха, а аз хем си лежа на седалката, хем се тествам безплатно, хем съм в компанията на моята половинка. Естествено, че трябва да се „радвам“ на изживяването ни и да бъда изпълнена с очакване, кога ще започне работа персонала. Към 8ч служителите пристигнаха. Малко преди това към нас се присъедини и детето. След попълването на формулярите, към 9ч бяхме готови официално за процедурата. 15 секунди в едната ноздра, 15 секунди в другата и победоносно напуснахме състезанието.
Удовлетворени, че достойно сме отговорили на изискванията и че тестовете са негативни, на другия ден си тръгнахме към Канада. На границата – спокойно, няма коли. Митничарят ни посреща с усмивка, преглежда документите ни и вежливо казва: „По случаен избор на системата, детето ви трябва да си направи още един PCR тест вкъщи.“ Смутена от съобщението, докато попитам защо, той ми подаде кутия и спокойно ме информира, че инструкциите са в нея.
И понеже всичко е организирано с грижа за човека и уплътняване на неговото време с „дълбоко смислени разпоредби,“ следващата ни сутрин отново беше посветена на PCR тестване. Този път вместо чакане, имаше попълване на формуляри онлайн, а самото тестване беше под наблюдение през интернет от медицинска сестра на фирмата „доставчик“ на услугата.
Как да не изпадна в умиление от незабравимото изживяване! В противен случай, нямаше да мога да напиша тези редове.
