Всяка втора неделя от месец май, в Северна Америка е празник на майката.
В началото на моето пристигане в Канада, ми беше малко неприсъщо неговото празнуване. С времето обаче, започнах все по-силно да го ценя, защото влязох в ролята си на майка, дарила живот и радваща се на едно красиво дете, което влива в дните ми много слънце, закрито понякога от леки буреносни облаци и освежаващ дъжд. Дъжд от умора, от тъга и разочарование, от щастие и удовлетвореност, от въпроси и скрити надежди. Дъжд, въплъщаващ в себе си всяка една майчина сълза, скрито попита и тайно преглътната. Но нека да не се спирам на тази меланхолична нотка, а да дам превес на слънчевите лъчи, топли и нежни, които ни подаряват обич и пъстрота от емоции.
Тази сутрин, ме събуди една любвеобилна прегръдка, съпроводена с дълга целувка и красивите думи : „Честит празник, мила мамо!“ Развълнувах се, защото за пореден път осъзнах истинската си роля в този живот – да бъда майка. Вниманието на моето дете към мен беше допълнено с подарък. Рисунка с красиво цвете и стръкче мента посадено в кофичка от кисело мляко, която трябваше да намеря между клоните на цъфналата слива. Усмихнах се, трогната от старанието му и от самоинициативата му да ме зарадва. Преди да мога да кажа, каквото и да е било, той бързо продължи: „Мамо, всеки път, когато ми повтаряш нещо многократно и аз не те чувам, просто откъсни едно листенце от ментата и ми го остави на масата. Така ще знам, че трябва да го изпълня, защото съм ти обещал.“
След думите му се замислих. Това беше най-мъдрия съвет, който някога съм получавала. Погледнах ментата и му отговорих, че листенцата са само 10, но изричайки тези слова се сепнах, защото осъзнах, че има още много, които тепърва ще растат и ще се развиват, подобно на взаимоотношенията между майка и дете. Прозрях, че най-важното за мен е да бъда търпелива и преди да посегна към ново листенце да осмисля дали истински е наложително това. Дали не трябва да му дам повече свобода и да не бъда толкова взискателна, дали с всяко едно откъснато листенце и изпълнено мое желание, не пречупвам един подрастващ филиз в душата му и не отнемам частица от красивото му детство. Мислите са много и обсебват съзнанието ми в търсене на най-добрия отговор, а той винаги ще бъде в неразривна закономерност от обстоятелствата, които ни налагат да бъдем все по-взискателни към децата ни.
