Марта Форсайт - вдъхновена от магията на българския фолклор

Този разговор е специален и е в памет на Марта Форсайт. За съжаление, тази прекрасна жена, с която имах удоволствието да установя контакт преди 28 години, вече не е сред нас физически, но с приноса си към съхраняването и популяризирането на българския фолклор, тя продължава да живее.

Коя е тя?

Марта е американка по рождение, но със силно изразена българска чувствителност, която не идва от името ѝ, а от нещо по-дълбоко, до което тя се докосва случайно, но в последствие, тази случайност, не случайно определя житейския ѝ път. Непрекъсващия извор от красота бликащ от фолклора и традициите ни омагьосват Марта, която до края на живота си запазва голямата си любов към тях.

През живота си, тя успява да събере в записи 4 000 български народни песни, да ги преведе и да ги дешифрира, като се старае да улови в тях всеки един нюанс. Благодарение на нейния труд и постоянство, записите на народните ни песни, които тя прави, биват прехвърлени в Американския фолклорен център към Библиотеката на Конгреса. Нещо повече, слушайки песните, Марта започва да се интересува от бита ни и от обичайте ни. Бивайки в компанията на сладкудумните баби от Бистрица, тя се сближава с баба Линка, която разказва живота си пред Марта и на базата на този красив разказ, тя написва книгата си „Слушай, щерко, и добре запомни…“

През годините, Марта не само слушаше и запомняше казаното от българските жени, но тя събираше и пренясяше през океана вещи от България, които в редките ми гостувания ме караха да се чувствам като в българска къща. В дома ѝ всичко ми напомняше за родното. В  библиотеката ѝ, погледът ми беше заинтригуван от заглавия на български книги предимно на фолклорна тематика; от полиците на шкафовете сгряваха душата ми цветните мотиви на глинените съдове; на дивана, тънката черга ми напомняше за сръчните пръсти на българката; родопския чай на масата ме връщаше сред полята с омайни билки; а снимките и картините от България радваха сърцето ми и ме подканваха за размисъл. Всичко беше семпло, спокойно и сякаш дори застинало във времето. На фона на тази атмосфера беше Марта, стопанката на този дом, леко уморена от годините и от болестта за която не знаеше, но това не ѝ пречеше да бъде засмяна.

От момента на нашето запознанство, тази жена ме впечатли с прекрасния си български, с някои изрази, които не използвах, но които ме караха да се усмихвам. Енергична, не веднъж сме я чували в по-младите ѝ години да си задава риторичния въпрос: „Днес, кои друми да хвана?“ После, да поизтупа дългите си поли, да се засмее и да остави ежедневието да я поеме. Марта беше много интересна жена, която винаги извеждаше заплануваното до край. В трудни моменти, тя казваше на моята майка: „От мен запомни, че ако една врата не скърца, никой няма да дойде да я поправи!“ и не се оставяше да чака за помощ, а разрешаваше проблемите мобилизирайки хората около себе си. Тя беше всеотдайна за всичко и особено за това, което беше свързано с българския фолклор. Обичаше ритмичните стъпки на хора́та ни и основа фолклорна група „Здравец“. Символиката тук е многопластова – със здравец се закичваше и здраве пожелаваше на всеки!

moetopero.com-martha-forsyth-g2

Марта, бих искала да ми разкажеш, кога се запозна с българския фолклор?

Когато започнах да уча в университета, имах нужда от допълнителен курс за да си запълня графика. Тогава погледнах какво се предлага и видях, че има курс : Въведение в славянския фолклор. Казах си: „Ами това е нещо много интересно и идеално се вписва в графика ми. Веднага се записах. Завърших бакалавърската ми степен през 1962 г. Научих български език от пътуванията ми до България. Специалността ми – славянска филология, ми беше много полезна за да науча още един славянски език. Друг е въпросът, че бабите говореха много бързо и неразбрано.

Колко пъти си била в България?

Не знам… Знам, че на едно от влизанията ми се пошегувах пред митничаря, че мога да взема награда. Той ме погледна и ме попита: „За какво можете да вземете награда?“, а аз отговорих, че това е двадесет и петото ми посещение в България.

Във вашата страна съм била през всички сезони и съм пребивавала буквално всеки един ден от годината.

Честите ти пътувания до България и срещите ти с бабите ли те накараха да започнеш да записваш фолклора ни?

При второто ми ходене в България, реших да подобря българския си език в един езиков институт, който предлагаше летни курсове. В края на програмата, института организираше обиколки из страната. Аз реших да не се включа в тези екскурзии и вместо това взех автобуса и отидох до Бистрица. Вергилий Атанасов ми каза как да намеря къщата на семейство Александрови. Спомням си, че беше топло… Накрая стигнах до къщата им и бях много притеснена, защото трябваше да обяснявам коя съм на български. Тогава, една дребна млада жена, отвори вратата, това беше Боряна Александрова и ми каза с усмивка: Ами ако желаете, може да говорим на английски.“ Аз ѝ казах, че се интересувам да чуя песните, които пеят жените в селото, но нейната майка нямаше да събира певиците за филанкишията, дето идва, тропа на вратата и се представя казвайки, че иска да ги чуе. Това беше повод да ги посетя няколко пъти, до момента, в който един ден тя каза: „Аз си мисля, че е време да отидем да посетим бабите по домовете им и да ги убедим да се съберат и да пеят. Те дойдоха една вечер в къщата на Боряна Александрова и пяха за мен. Аз носех със себе си един малък касетофон за запис, с който ги записах.

Познавах фолклора ви, но малко и не в неговата истинска същност. Бистришките баби с изпълнението си просто ме зашеметиха. Тогава си казах, че трябва да чуя повече от тази музика. Започнах да посещавам България при всяка една възможност, която имах и да записвам песните, думите, мелодията им.

Колко песни успя да събереш?

Хиляди. Не си спомням точната им бройка, но наистина са много. Всяка една песен ме водеше към следващата. Получи се вълна, която набра сила.

Тези възрастни жени вече са починали, но те са имали една особена мъдрост и усещане към света, което е било много различно от твоето възприятие. С какво те грабнаха?

Това, което научих  от тях е, че една жена не е готова да се омъжи, ако не знае да пее. Нещо повече, ако не знае кога трябва да изпълни определена песен. Това беше много интересно и важно за мен. Мъжете, не са могли да се женят, ако не са свирели на инструмент. Всъщност, за да се задомиш, трябва да знаеш песните, защото това е твоята история.

По друг начин казано, това ознава, че ако не познават песните и не могат да ги изпълнят, жените не са били готови да бъдат хранителки на семейната памет, да имат деца и да им предадат ценостите си, защото всичко това е заложено в българския фолклор.

Точно така. Това е била основната причина. Трябвало е жената да знае да предава традициите на децата си.

Една жена не е готова да се омъжи, ако не знае да пее. Нещо повече, ако не знае кога трябва да изпълни определена песен. Това беше много интересно и важно за мен... Всъщност, за да се задомиш, трябва да знаеш песните, защото това е твоята история.

Срещите ти с жените са ти дали възможност да бъдеш свидетел на различните ни традиции. Има ли обичай, който предпочиташ поради някаква причина?

Не нямам такъв. Част от традициите ги описвам в книгата, която написах. Баба Линка ми казваше как те са празнували различните традиции.

Аз имам много голяма колекция от тъкани, престилки и черги, които събирах. Слагах ги в найлон и ги предпазвах от молците и ларвите им със сух лед.

Марта, споменавайки книгата ти, бих искала да те попитам как се запозна с баба Линка, която е твоят събеседник в монографията ти: „Слушай, щерко, и добре запомни…“?

Славата на Линка Гергова стигна до мен две години преди да се запозная с нея лично. Боряна и семейството ѝ първи ми разказаха за баба Линка и по-късно ме запознаха с нея. През 1978 бях отишла в Бистрица за да се срещна с певческата група „Бистришките баби“. Тогава Линка беше в болница със сърдечен проблем и не я видях. През 1980, когато отново дойдох в България за по-продължителна работа, тя отново пееше в групата и беше нейна духовна водачка. Така се запознах с нея и след 1985 имах щастието да се виждаме всяка година до смъртта ѝ през 1992 година.

С годините баба Линка от дейна и работлива жена започна да се обездвижва в резултат на бързо развиващата се коксартроза. През зимата на 1990 година, осъзнавайки, че здравето ѝ се влошава, заминах за България за да прекарам малко време с нея и да я опсипя с въпроси, на които тя отговаряше с безкрайно търпение. Така събрах в записи „багажа“ на тази жена и го донесох в Америка. Нещо повече, изпратих го в Националния архив на библиотеката на конгреса във Вашингтон и също в Американския фолклорен център.

Колко време ти отне да направиш книгата?

Не зная. Събирах песни, записвах житейските истории и след това като се прибирах в Америка работех. Моят мъж отиваше на работа в 7:30ч сутринта и аз бях вече на компютъра, връщаше се в 18:30ч и аз все още работех.

Когато идеята за книгата проблясна в съзнанието ми през 1985 година, аз си я представях като сборник от целия репертоар на певицата, но след като се запознах по-отблизо с баба Линка и прослушвах многочасовите разговори с нея, осъзнах, че книгата би била много по-богата, ако споделя с читателите целия този прекрасен материал, свързан с песните.

moetopero.com-martha-forsyth-g3

Слушай щерко и добре запомни са думите на баба Линка. Тя ли беше основния ти събеседник или имаше и други жени, с които си разговаряла?

От всеки записах каквото успях, но основно баба Линка ми разказваше. Покрай песните, жените ми даваха много допълнителна информация.

Когато започнах да подготвям отделните части на книгата, реших да предам по-голяма част от историята на баба Линка с нейните думи. Исках речта ѝ да бъде бликаща, както звучеше в разговорите ѝ с мен. Тъй като българският език не ми е майчин, навярно никога не бих се осмелила да си поставя тази задача, ако не беше подкрепата на Боряна, която е фолклористка и е от Бистрица. Спомням си, когато майката на Боряна ме водеше по къщите, имаше една баба Нада, която имаше да каже толкова много неща, че говореше изключително бързо и аз не можех да схвана какво ми казва.

Целият използван материал в книгата е от записите на разговорите, които Боряна и аз сме водили с баба Линка между 1979 и 1991.

Първата част на книгата е посветена на живота й. Тя ми разказваше как са празнували различните празници. Аз съм ги описала. Истински се забавлявах докато я пишех.

Аз не съм родена да бъда писател. Аз просто се отдадох на това, което ме интересува.

Това което ми харесваше при писането е, че имах свободата да пиша така както искам. Никой не можеше да ми каже какво да пиша и как да го пиша. Книгата беше целия ми живот за много дълго време. Аз работех върху нея няколко години. Аз не работех за компания, имах епизодични ходения на работа и основно бях концентрирана въху книгата. Беше ми много приятно.

Когато започнах да превеждам книгата си казах, може би ще ми бъде много трудно да я преведа, но след това установих, че всъщност е много забавно да намериш точния английски ираз за нещо, което е архаично. Установих, че трябва да намеря английските термини, които поколението на моята майка е използвала. Майка ми беше родена през 1903, а баба Линка през 1904.

Тъй като спомена твоята майка и баба Линка, бих искала да направим един паралел между двете, които са представителки на едно поколение, но израснали в два съвършено различни свята. Мислиш ли, че те имаха нещо общо помежду си или наистина бяха изключително различни в начина, по който гледаха и възприемаха света?

Те бяха много различни, защото са израснали в два различни свята, които са им предлагали различни неща. Линка беше свързана много с природата, с традициите и с миналото. Моята майка – не. Майка ми е ходила на училище до 16 год и след това е започнала работа в магазин.

Линка не е ходила на училище. От рано е започнала да работи. Помагала на майка си в полската работа, ходила е с баща си за снопи. Родителите ѝ не я пуснали на училище, защото трябвало да пасе воловете. После на 8 години отишла да работи като прислужница. Сама се е научила да чете. Тъй като не беше посещавала училище, това я караше да си мисли, че нейният мъж е най-образования в селото, защото той беше завършил 4-ти клас.  

moetopero.com-martha-forsyth-g4

Как определяш работата си над българските народни песните, които записа през годините?

Работата ми над песните на баба Линка беше смайваща и дълбоко вълнуваща. Когато започнах да събирам всичките варианти на една песен и всичките коментари за нея, и след това да правя същото с други песни, изпълнявани по същия случай, и да подбирам кой вариант и кой коментар да използвам, внезапно настъпи момент, в който песента, като че ли оживяваше в ръцете ми. Тогава почувствах, че съм в допир с потока на песенната традиция като цяло. Започнах да разбирам, защо не е чак толкова важно, кой точно рефрен се пее и дори дали песента се пее по време на работа, на хорото или на трапезата. Текстът и музиката на песните станаха част от диалектите на селската реч. В този момент ги почувствах по-скоро като начин на комуникация, а не като кристализирал сбор от срички и музикални интонации. 

Марта, от къде идва според теб магията на народните песни?

Не трябва да забравяме, че да научиш народните песни, особено по-дългите, за изпълнителките означавало да запомниш преди всичко съдържанието им, не толкова да запеметиш думите им в точен порядък. Важно е певицата да овладее умението да подрежда текста в стихове, чийто брой на сричките да отговаря на дадената мелодия, а думите да са лесни за пеене. Баба Линка и другите певици имаха богат опит в пресъздаването на текстовете и не е чудно, че те можеха да съчиняват нови песни без никакво усилие.  

През 2005 година Бистришките баби бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството. От колко баби беше групата, когато ти ги срещна?

Групата беше от 8 баби. Ето ги на тази снимка от 1989. Облечени са в литаци…

moetopero.com-martha-forsyth-g1

В книгата си, Марта е включила една песен, която самите баби създават за себе си. Закачливо, те описват едно свое турне. Споделям с вас част от тази песен.

Събраха се осъм баби,

Осъм баби щуроглави.

Една беше щуроглава,

Друга беше въртоглава,

А трета акъл нема -,

Сите беха кусурлии!

Па тръгнаха осъм баби,

Па тръгнаха по държави,

Да се баби надпеваят.

Марта Форсайт ни напусна на 24 септември 2023 година. Разговорът ми с нея беше направен точно един месец преди нейната кончина. Аз бях последната, която я срещна, преди по спешност да бъде закарана в болница, където лекарите констатираха, че има напреднал рак на панкреаса.

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!