Днес сутрешното ми тичане бе заредено от предпразничния дух на Коледа. Хлопвайки външната врата зад себе си, силна музика заинтригува любопитството ми и промени обичайния ми маршрут.
Първоначално, реших, че някой неправомерно си прави парти. Потърках ръце и си казах: „Ей сега ще гледам как полицията раздава глоби!“ Ако няма полиция, значи утре, аз спокойно организирам събиране за приятели и съседи у дома и слагам край на тази сивота.
Тичайки бързо за да не изпусна зрелището, установих, че партито е на паркинга на училището в близост до нас. Полицията присъстваше, но не за да раздава глоби. Музиката беше жива. Имаше оркестър, който свиреше и пееше коледни песни на подвижна платформа, танцьорите танцуваха, а акробатите на кукили блуждаеха в свободното пространство, защото просто нямаше хора. Стана ми тъжно до каква степен сме се затворили в своето собствено пространство и се страхуваме да бъдем част от едно общо забавление. Замислих се, дали да изтичам да почукам на вратите на съседите и да им кажа да излязат, но се отказах, след като собственото ми дете на поканата по телефона ми каза: „Мамо, как така си на парти! Внимавай да не се разболееш.“
Махнах с ръка на негативните ми мисли и си казах, хайде да се разведря и без това трябва калори да изгоря. Започнах да подскачам и за минутка само водещият ме обяви за звезда. Представете си само, този човек реализира една моя дългогодишна мечта и ме покани в центъра на тържеството. Чак операторът дойде да ме снима. Нищо чудно и във вечерната емисия да мина. А аз да ви кажа, подскачам и си мисля, тези хора нещо много към мен се приближават и двата метра хич не уважават. То вярно е, че на мен ми дойде вдъхновение да правя гимнастиката си на открито, че пренаситих се от тази дето я изпълнявам пред екрана. Помислих си, че мога да се присъединя към екипа и инструктор да им стана. Като бонус, ще бъде платена от нашия град, който бе помислил за организацията на този парад.
Весело предколедно настроение приятели! Знам, че ни е трудно да го постигнем, но ако не направим опит да го подхраним в душите си, този пропуск ще ни гложди от вътре и няма да ни даде спокойствие, че сме позволили този красив период от годината да бъде обезличен от ограниченията, които ни се налагат.
