Тъмно е…

Открехвам пак вратата,

към спомените детски мои

и виждам кукла в стаята позната,

рисунки, моливи безброй.

 

Съзирам аз разплакано момиче,

а сетне чувам детска глъч,

а после, песента на малко птиче,

събудено от слънчев лъч.

 

Усещам как обзета от играта,

отново става полунощ

и с телескопа стигам до Луната,

шептяща тихо: „Лека нощ!“

 

Как бързо отлетяха тез години!

Безгрижни, пълни с мечти

да покорим висините сини,

свободни като птиците почти.

Вера

Вера

Основател на moetopero.com

error: Защитено съдържание!