Днес е националния празник на България. Спомените ми ме връщат назад във времето и като на кино лента в съзнанието ми оживява отбелязването на всеки 3 март в родината. Чувам химна на България, виждам трибагреника да се вдига, долавям тътена на зарята, усещам топлината от запалването на възпоменателния огън и наблюдавам тържествено маршируващите войници. Тази картина от спомените винаги ще се възражда пред очите ми умилително, когато отбелязваме тази светла дата.
Аз винаги с гордост заявявам българския си произход и с още по голяма гордост говоря за България, за нейната природна красота, за архитектурните ѝ паметници, за богатия ѝ фолклор и традиции, за славното историческо минало, за долината на розите и ухайното розово масло, за нейния уникален бит и култура, но най-вече с гордост разказвам за хората, които са носители на българския ген. Говоря с респект за тяхното гостоприемство, за тяхната житейска мъдрост и за техните световни постижения.
Пишейки в момента, си давам сметка, че достигането на моето послание до вас нямаше да бъде възможно, ако Джон Атанасов не бе изобретил компютъра. Всъщност, спирам за секунда и оглеждам работното си място. Заобиколена съм с предмети, чиято функционалност се дължи на българи, които с откритията си са допринесли за световния прогрес. Времето ме притиска и поглеждам електронния часовник. Подсъзнателно се сещам за изобретателя на неговия прототип Петър Петров, благодарение на който Pulsar придобива популярност. За удобство, в непосредствена близост до мен се намира принтера. Мислено съм признателна на физикът акад. Георги Наджаков, чието откритие е залегнало в основата на копирните машини и лазерните принтери. Телефонът звъни, но нямам желание да го вдигна. Телефонният секретар ще ме отмени. Зад това изобретение стои Асен Йорданов. Неговото име го свързваме с много други открития. Той конструира първият в света транспортен самолет „Дъглас ДС-3“. През 1957 година изобретява въздушните възглавници, които тогава имат форма на предпазни жилетки.
В дъното на бюрото ми съзирам отдавна забравена касетка, но името на д-р Чернев и забележителните му постижения в областта на космическите технологии, магнитните носители, лазерната техника и новите енергийни източници не може да бъде забравено. Той има повече от 60 патента в САЩ, Европа, Япония и Австралия.
Размилите ми са смутени от спираща кола. Замислям се какво огромно удобство е безстепенната автоматичната скоростна кутия, която е дело на Румен Антонов. Тя е вградена в двигателите на много известни марки автомобили.
Констатирам, че българският принос към световния прогрес е огромен. Българинът е откривател, чийто постижения излизат извън земната орбита.
През 2003 година, астрономът Димитър Съселов открива най-отдалечената от Земята планета, която се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Той е професор в Харвард.
Реактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от д-р инж. Иван Ночев. Екипът на акад. Цветан Цветков разработва биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум, които се използват като храна за астронавтите.
Тук не мога да не се върна отново към Димитър Чернев, който е работил в експерименталния център на НАСА. Там, той прави открития, които революционизират изучаването на космоса в края на 60-те години на миналия век. Вдъхновен от жабешкото око, което директно изпраща сигнал на мускулната система, д-р Чернев успява да изпревари скоростта на светлината при предаването на сигнала, като с откритието си спомага космическите апарати да се управляват и да реагират в реално време, нещо, което никой не е постигал дотогава.
Медицината е друг космос, в който българските имена имат своя принос. Проф. д-р Иван Митев открива Шестия сърдечен тон, който спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. През 1992, Борислав Георгиев открива U вълната, която е част от ЕКГ изследванията и помага да се правят по-прецизни изследвания на сърцето.
Сърцето и по-точно детското сърце, е основна грижа на проф. д-р Христо Червенков, който е не само утвърдено светило в трансплантацията на сърца при новородени бебета, но е и основател на Световната общност за детска и вродена сърдечна хирургия (World Society for Pediatric and Congenital Heart Surgery), в която членуват най-добрите хирурзи в тази област от цял свят.
През 50-те години на миналия век в света избухва пандемия от детски паралич. Умират хиляди деца, а немалък брой остават инвалиди за цял живот. Димитър Пасков екстрахира от листата и цветовете на блатното кокиче съставка, която е в основата на лекарството Нивалин. То спира епидемията и спасява хиляди невръстни души.
Стамен Григоров е микробиолог и лекар, който успява да изолира бактерията Lactobacillus Bulgaricus известна като естествената закваска за киселото мляко. Той е известен с изследванията си за създаване на противотуберкулозната ваксина.
През 2002 година, Лъчезар Цветанов с дигиталната си говореща книга помага на незрящите читатели да прелистват напред и назад нейните страници, да си правят бележки или да се прехвърлят бързо на вече набелязан пасаж.
Листът ми от имена е дълъг. Трябва да се примиря, че не мога да ги изброя всички, защото колкото и да се старая, със сигурност ще пропусна някой. Зад всяко име стои една човешка съдба, която с търсещия си и непримирим дух е покорила не един световен връх и му е дала българска окраска. А покорените върхове са много! Те са в спорта, в изкуството, в литературата, в технологиите, в киното, навсякъде. И възхищавайки се на тези покорени върхове, не ми остава друго, освен приятното усещане, породено от гордостта ми на българка.
