Отпразнуването на Бъдни вечер, за мен и за моето семейство, крие особено очарование, което е трудно изразимо в думи, ако не бъде изживяно. За нас, тя въплъщава в себе си не просто обичайната празничната трапеза и топлия уют, с които те пленяват душите ни. Нещо повече, тя е символ на приемствеността между поколенията и на съхраняването на родовата памет и традиции в тяхната неподправена естественост.
Точно това ме подтиква да ви разкажа за автентичната красота на Бъдни вечер, която аз нося от моето детство и която предавам на моето дете.
Сега, когато се намирам на хиляди километри разстояние от дома в който израснах, аз продължавам да го отпразнувам така, както го правеха за мен и сестра ми моите родители.
Денят на Бъдни вечер е посветен на подготовката за вечерта, а тя е специална, защото по традиция, празничната вечеря я подреждаме направо на земята за да бъдем в непосредствена близост с нея. Според вярванията обаче, под покривката трябва да има слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Трапезата ни има 9 или 11 постни ястия, като всяко едно от тях носи своята символика. През деня, с майка ми и сестра ми, си разделяме подготовката на вечерята, така че на трапезата да има питка, тиквеник, зелник, сарми, зрял фасул, ошав, счукан чесън, мед, плодове, орехи и топла ракия.
Любимият ми момент настъпва, когато всички се наредим около масата и празничният ритуал започне. Всъщност вечерта, сама по себе си, не е по-различна от това, което нашите баби и дядовци са правели, но е много по-различна от всяка една нашите съвременни 365 вечери в годината и поради тази причина е достатъчно впечатлителна за децата ни, които се включват в нейната подготовка.
Огънят е в разгара си и от камината вадя въглен с който възпламенявам тамяна в кандилото. Свещичката върху питката е запалена и най-възрастният в семейството прочита молитвата за здраве. Докато чакаме свещта да прегори, с кандилото прекадявам масата, а след това цялата къща. Когато бях дете, дядо ми казваше, че така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Пак според традицията на Бъдни вечер, след като всички сме седнали около трапезата, никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята. Обясненията за това са различни, но едно от тях е, че квачките няма да стават от полозите си.
В обредната питка, която съм приготвила с много желание, винаги слагам паричка и дрян за здраве. Тя е кръгла, защото символизира цикличността в живота ни. От детските ми години, разчупването ѝ винаги е предизвиквало въпроси в семейството на кой ще се падне монетата. Първото парче от погачата винаги го наричаме за Богородица. Второто го наричаме за дома и след това питката я разделяме между присъстващите на масата. Хранейки се, всеки търси паричката и ако тя не е в парчето на нито един от нас, тогава проверяваме дали не е в тези, които сме нарекли на Богородица или на къщата, което означава, че годината ще бъде много добра за всички членове на семейството.
На Бъдни вечер, още от детските ми години ми се казваше как трябва да хапна от всяко ястие на масата за да ми върви през годината. На тази традиция оставам вярна и до днес. След като порядъчно всеки един от нас е опитал от всичко, винаги завършваме вечерята с орехи. Когато бях малка, моя дядо бъркаше в една торба и раздаваше на всеки от тях. И днес, разчупвайки орехите, по ядката им се опитваме да гадаем за здравето ни през годината. Ако са бели и едри, това означава, че ще се радваме на здраве и ще ни върви.
След като завършим вечерята, която винаги е изпълнена с много разкази за тази свята нощ, всички ставаме едновременно от масата като я оставяме без да я вдигаме. Спомням си как се ми казваше, че Богородица и починалите ще дойдат да си вземат от храната. Може би, поради тази причина, нещо ме възпира и оставям част от яденето да пренощува на трапезата. Пак по традиция, моят мъж се старае да поддържа огъня в камината колкото може по-дълго, тъй като той е символ на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.
Когато бях дете, след като всичко свършеше търсех с поглед в небесния свод най-ярката звезда, защото нейното изгряване го отъждествявах с Рождество Христово.
Дебнех дядо Коледа, но той винаги ми се изплъзваше и оставяше без да разбера подаръка под елхата. Тук трябва да призная, че с моята сестричка бяхме щастливки, защото при нас минаваше дядо Коледа и дядо Мраз. Спомням си, как питах моите родители как изглежда единия и как изглежда другия, а те ги описваха еднакво, при което аз не можех да разбера, защо тогава носят различни имена.
Според народното вярване, както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година. Нека всеки един от вас, който прочете това послание да се радва на много здраве, да изпълни дните си с любов, да носи топлина в сърцето си и да следва с вяра своята Витлеемска звезда.
Бъдни вечер е и нека всичко свято да пребъде!
Весела Коледа!
