Тези от вас, които добре ме познават, знаят, че градинарството е моето хоби. Нещо повече, то е моето общуване с природата. В градината си култивирам всякакви зеленчуци, билки и цветя. Започвам от ранна пролет и последните растения ги обирам в средата на ноември.
Тази година обаче, все още се радвам на марулки. Всъщност, за да бъда откровена, чувствата са ми противоречиви. Наслаждавам се на биологичните ми салатки в средата на декември, които растат под открито небе, но същевременно страдам от липсата на пухкав сняг и все по-високите температури.
Разбира се, няма да отрека, че това улеснява ежедневието ни, но въпреки това не ми допада и ме безпокои. В Монреал съм от вече почти 20 години и в последните пет години ставам неволен свидетел на климатичните промени, които настъпват. Зимите ни са все по-меки, безснежни и началото им сякаш се измества към януари.
Спомням си много ясно моята първа зима тук, когато първият сняг падна на 4 ноември 2002. Датата няма никога да я забравя. За мен беше истинско предизвикателство да изровя колата си от дълбоката преспа с която снегорина я беше затрупал. В първите ми години, зимите бяха сурови и в продължение на 6 месеца. Имало е седмици, в които за разходките ми на открито се дегизирах на астронафт. В последните години, зимите се сведоха до четири месеца и не се обличам в пет ката дрехи за да изляза навън.
В навечерието на Коледа, когато трябва да си направим равносметка и да си пожелаем да бъдем здрави, аз искам да добавя едно нетрадиционно послание – пожелание:
Нека да бъдем отговорни към природата! Да пазим горите, да се радваме на планинските ручеи, да заглушим консуматорските си прищевки и да рециклираме.
Тока ще допринесем и за едно по-добро бъдеще за децата ни.
