Нашият двор е място, където можеш да видиш всякакви животинки – катерички, зайчета, мармоти, ракуни, скънкове и голямо разнообразие от хвъркати, които няма да изброявам. Всички представители от изброеното животинско царство заедно си поделят урожая, за чието засаждане отделям цялото си свободно време.
Всъщност, за да ви помогна да си представите по-образно положението в градината ми, в която се редуват ограда след ограда с цел запазване на зеленчука, ще споделя, че картината е много сходна с тази описана от Беатрикс Потър в приказката „Зайчето Питър“. За всеки има безплатна порция с органик продукция. Аз обаче все още не съм хванала греблото както прави Мистър Макгрегър за да ги хващам с него, но пък си купих капан. Не се стряскайте, той е голям и безвреден. Нали, ако убия животно ще умра. Процедурата е простичка. Нарушителят доброволно влиза в капана, след което бива превозен до съседния парк, където се пуска отново на свобода.
Днес, обаче нарушителят беше освободен без да се кара до парка, защото сцената беше сърцераздирателна.
Слънцето вече беше зад хоризонта, когато детето ми каза, че има бебе катеричка до капана и че майка му се е хванала в него. Бързо отидох да проверя. Едно бебе катеричка наистина стоеше безпомощно до голямата клетка, в която беше влязла майка му за да си хапне круша. То седеше и чакаше до капана. Свито на топчица гледаше безпомощната си майка. Не зная колко време е прекарало така приковано до металната клопка. То не се стресна от нашето присъствие, даже позволи да го приближим.
Останах удивена да установя колко силна е връзката между майката и детето. То, една малка катеричка знаеше, че все още е безпомощна без своята майка. Големите му кръгли очи наблюдаваха всяко нейно движение и сякаш ни молеха да му я върнем. Мъжът ми отвори вратата на клетката и майката избяга по ръба на оградата, а след нея неловко се залюшка и малкото…
